Постинг
12.11.2014 16:26 -
Ти къде беше на 10 ноември 1989 година?
Сега е много модерно всеки да споделя къде е бил и какво е правил на 10 ноември 1989 година. Ако може да се вярва на спомените на решилите да се изкажат по въпроса, излиза, че ние сме били нация съставена от свободолюбиви хора, активни десиденти, които странно защо са търпели 45 години да бъдат тъпкани, преди да направят първия си демократичен митинг край парламента.
Президентът Плевнелиев даже си спомни, че на 10 ноември бил на митинг. После се оказа, че такъв на въпросната дата не е имало в София. Първият бил чак на 17 ноември. Държавният глава пък може да е ползвал словосъчението "10 ноември", за да обясни с какво се е занимавал по време промените, сиреч 10 ноември да е символ на промяната, а не конкретната дата. Пък може и да е бил на някакъв митинг точно на 10-и. Ама къде?
Абе, дайте да си говорим истината!
Ние сме заспал народ. Ние все още бленуваме за кифлата от 6 стотинки на бай Тошо, за евтиното кебапче, за равенството (бяхме еднакво бедни тогава), за това че имало сигурност. Забравихме за Белене, Ловеч, Скравена, за десетките хиляди убити без съд и присъда, за Държавна сигурност, за провалените човешки съдби, за липсата на свобода.
И изведнъж - хоп, всички покрай 10 ноември осъществявали опозиционна дейност. Всички били демократи. Комунистите намалели за един ден толкова бързо, колкото през 1944 години се появили сякаш от нищото 200 000 активни борци... при положение, че в горите се качили само няколко хиляди шумкари, за да пият на сянка, да ядат краден кашкавал и да обладават красиви комунистки.
Според мен не е толкова важно дали си бил на митинг след 10-ти ноември, дали си държал плакат, или си скачал нагоре-надолу. Защото много от ония бързи демократи показаха, че са способни да извършват чутовни глупости.
"По делата им ще ги познаете", пише в една мъдра книга.
Дайте сега да си оправим държавата, пък после да седнем и да си спомняме кога и къде е бил "митингът от 10 ноември".
Д. Михайлов
Президентът Плевнелиев даже си спомни, че на 10 ноември бил на митинг. После се оказа, че такъв на въпросната дата не е имало в София. Първият бил чак на 17 ноември. Държавният глава пък може да е ползвал словосъчението "10 ноември", за да обясни с какво се е занимавал по време промените, сиреч 10 ноември да е символ на промяната, а не конкретната дата. Пък може и да е бил на някакъв митинг точно на 10-и. Ама къде?
Абе, дайте да си говорим истината!
Ние сме заспал народ. Ние все още бленуваме за кифлата от 6 стотинки на бай Тошо, за евтиното кебапче, за равенството (бяхме еднакво бедни тогава), за това че имало сигурност. Забравихме за Белене, Ловеч, Скравена, за десетките хиляди убити без съд и присъда, за Държавна сигурност, за провалените човешки съдби, за липсата на свобода.
И изведнъж - хоп, всички покрай 10 ноември осъществявали опозиционна дейност. Всички били демократи. Комунистите намалели за един ден толкова бързо, колкото през 1944 години се появили сякаш от нищото 200 000 активни борци... при положение, че в горите се качили само няколко хиляди шумкари, за да пият на сянка, да ядат краден кашкавал и да обладават красиви комунистки.
Според мен не е толкова важно дали си бил на митинг след 10-ти ноември, дали си държал плакат, или си скачал нагоре-надолу. Защото много от ония бързи демократи показаха, че са способни да извършват чутовни глупости.
"По делата им ще ги познаете", пише в една мъдра книга.
Дайте сега да си оправим държавата, пък после да седнем и да си спомняме кога и къде е бил "митингът от 10 ноември".
Д. Михайлов
Вълнообразно
Следващ постинг
Предишен постинг
