10 ноември за някои е празник, а за други още по-голям, защото превърнаха политическата си власт в икономическа.
По днешните вестници се появяват на челни места фамилиите на децата, чиито родители управляваха тази държава 45 години. Червените ни дават акъл от екрана, раздават морал, появяват се даже в шоу програми. Създателите на Държавна сигурност говорят за свобода на словото...
По телевизията даваха как Германия отбелязва падането на Берлинската стена. Хората се радваха истински, празнуваха, пускаха балони. Въпреки че, източните германци живееха на битово ниво много по-добре от нас, те се радваха, че са отхвърлили гнета на Червения ботуш, на кухата комунистическа идеология. Защото в Германия очевидно свободата е ценност.
В България не е така. Социологическо проучване показа, че се увеличава делът на тези, които си спомнят с добро за ония години. Ние сме роби. За нас е било по-важно, че кифлата е струвала 6 стотинки, пък че имало лагери, в които са загинали хиляди невинни - това  няма значение. Стомахът като е пълен, останалото остава на заден план.
Ние сега само се оплакваме от Прехода, от престъпния Преход, но не видяхме и не осъзнахме, че той бе осъществен в голяма степен от комунистите и техните наследници. И тогава си мълчахме. Не излязохме по улиците.
Днес протестираме за всичко, но е твърде късно...
Д. Михайлов

Глупости