Лудогорец е вторият български отбор след „Левски“, който се класира за груповата фаза на най-комерсиалният и интересен футболен турнир – Шампионска лига.
Това безспорно е успех за българския футбол, но е най-вече постижение на самия Лудогорец, който ще харчи парите от турнира за каквото реши. Заслужили са, никой не може да им се меси.
Лошото в случая е параноичното преследване, което се организира в социалните мрежи и медиите с въпроса „Ти харесваш ли Лудогорец?“ Ако отговориш положително всичко е наред, патриот си. Ако пък кажеш „не“ рискуваш да те обвинят, че не си никакъв българин, а най-обикновен заядливец и хейтър.
Да оставим настрана онези от агитката на ЦСКА, които се изтипосаха сред феновете на Стяуа. Те не заслужават коментар, защото обикновено не гледат мач, а са на стадиона по други поводи. Срещу определени стимули биха викали и срещу себе си. Това е друга тема.
Но защо пък всеки българин трябва да е задължен да крещи френетично в подкрепа на Лудогорец? Или да се попикава от кеф като онзи „коментатор“ Сокачев, който едва не глътна микрофона от радост, на която й прозираше от километри, че не е естествена?
Футболът е преди всичко спорт, а не война.
Футболът се гледа за удоволствие.
Футболът е забавление.
Затова е нелепо да се поставят тежки етикети върху хора, които одобряват или не даден отбор. Ако обичаш лудо Лудогорец не означава, че си най-чистия и свят българин, ако не понасяш разградчани не се превръщаш в „Поп Кръстьо“.
Пък и Шампионската лига е клубен турнир.
Нали се сещаш?
ОЩЕ ТУК

Твърдо ДА, харесва ми Лудогорец, най-малкото защото не е софийски отбор и защото вкара в 90-та минута - така трябва, до последно да се търси успеха и не само в спорта, а и в живота.