В днешно време всеки е свободен да прави, каквото си поиска. Мнозина решиха, или Кораба-майка им каза, че притежават талант, за да се занимават с изкуство. За тях са много лесния тия културата и изкуството.
Драснали нещо малоумно и неразбираемо на някакво платно, нещо, отразяващо хаоса в душите им, който обаче не е интересен за публиката и не казва нищо, нито носи идея. Предизвикали оргазъм у душевно изтерзан критик или тип, който мисли че няколкото му опита за самоубийство са задължително условие за „Аз разбирам от изкуство“, тези „творци“ смятат, че са неповторими, супер оригинални, недостижими в таланта си. Нещо ново! „Абе, ебал съм им майката на художниците до момента! Важното е, че аз рисувам и съм велик!“
Някои от тях правят „инсталации“, които и те самите не разбират, но това няма особено значение. Други редят в безпорядък предмети, като се опитват да ни убедят, че това е дълбоко изкуство. Трети биха затворили собствените си лайна в буркан, който ще поставят със самочувствие в градската художествена галерия и ще ни обясняват как това е велико творение. А който не го разбира е или задръстен или глупав, или и двете.
Да сложиш езичета по портрети на отдавна починали духовници е съвсем същото като някой ром да нарисува мустак на портрета на Левски. Това не е изкуство, а опит да станеш известен, да те забележат, или просто да покажеш колко си велик в бездарието си. Гавра, иначе казано!
Художнико, има и по-лесни начини да привлечеш интерес към себе си! Що не си намажеш задника с боя и да тръгнеш гол по чаршията? Ще те видят много хора! Ако пък случайно те арестуват винаги можеш да се изкараш освен талантлив, жертва на системата, потискан творец, забраняван автор!
ОЩЕ ЗА ТИЯ ТУК