Днес сякаш целият народ е по митинги и протести. Едните срещу правителството, другите в негова подкрепа, третите срещу президента, но „не“ на Орешарски, четвъртите пак срещу президента, но „за“ кабинета. Като включим и провинциалните протести касаещи местни проблеми, излиза че хората масово са на улицата. А, забравихме за студентите!

Допреди три години нямаше никакъв шанс на улицата да излязат повече от 10 човека, за да изразят негодуванието се срещу дадена несправедливост. Днес не можеш да спреш народа да скандира по площадите. Разбира се, в последното няма нищо лошо. Гражданската активност е важно условие за това една държава да върви напред. Друго важно условие обаче е да има кой да те чуе. Защото днес много хора скандират, но никой не им обръща внимание. Даже управляващите са твърде нагли и се правят на глухи или пускат подигравки по адрес на протестиращите.