„Подкрепям студентите, ама не искам да има блокади”. Това изречение често може да се чуе от устите на разни професори и доценти. Пригласят им и „ученолюбиви” студенти, силно притеснени за семестъра си.

Нека тези уж демократи, които се сетиха да работят и учат точно в последните две седмици, кажат как се прави промяна без да се наруши комфортът на някого?

Протестиращите нямат всекидневен достъп до управниците, нито се виждат с тях на по чашка вино след работа, за да споделят несъгласията си. Следователно няма друг начин освен непрекъснати демонстрации, за да се привлече вниманието на вманиачените във властта си „експерти”.

Очевидно е, че въпреки петмесечните протести управляващите не искат и да чуят исканията на демонстрантите. Правят се на глухи, крият се, влизат през мази на работното си място, излизат през тайни входове, ходят с по няколко гавази и бронирани коли. Именно с тези си действия управляващите предизвикаха радикалната мярка за окупацията. Не протестиращите студенти, а кухите лейки във властта са виновни за тежката ситуация...
Продължава тук...