Вчера на връщане към офиса, с колегите пътувахме по Околовръстният път на София.
Беше около 17.30 часа, когато чухме някъде на пътя зад нас тревожното виене на линейка. Точно се бяхме включили в една от отбивките на пътя – бяхме предпоследна кола и ясно видяхме как линейката също завива в отбивката след нас.

Автомобилът зад нас и ние сравнително лесно дадохме път на линейката, колата пред нас бе последната, която чрез маневра отвори път. Напред имаше плътна преграда от „двойки“ автомобили – общо бяха между 14 и 20 коли.

Линейката спря зад тях и жално зави, защото нямаше как да продължи.
Всички от нашата предпоследна кола, гледахме случващото се и почти в един глас казахме „Единственият шанс да мине е шофьорите да се опитат да качат колите си на тротоара!“ Още докато го виждахме, мислехме и изричахме част от автомобилите вече се качваха на тротоара. Всички коли се качиха. Тези от дясно се качиха върху десният тротоар, а тези от ляво върху левият тротоар и линейката бързо мина между тях. После автомобилите доста по-бавно се върнаха по местата си и възстановиха тапата на пътя. И все пак убеден съм, че след тази случка денят на всички се промени поне малко.

„Дано да стигнат на време и да помогнат!“
Това си мислех вчера – и сега се надявам да е станало така. Явно същото са мислили и всички останали, защото тези двадесетина всеотдайни човека помогнаха да се съкрати времето за пристигане на линейката с поне 3-5 минути – толкова чакахме ние след това.

Направиха го въпреки, че бордюрът и от двете страни на пътя не беше малък, и по-ниските автомобили със сигурност са понесли щети. Вчера на Околовръстното всички тези шофьори, които бяха пред нас, направиха всичко възможно и качиха колите си на тротоара. За щастие на всички ни, в този случай край пътя, нямаше заграждения и това можа да се случи.

В такива моменти съвсем ясно се вижда колко важно е, колко изключително важно е, да няма заграждения помежду ни, а да има повече човеци сред нас, защото точно тази взаимопомощ дава допълнителни сили за живот.

..................................
Вчерашната сговорна дружина от Околовръстното ми припомни още една добра човешка случка, която се случи преди четири или пет години, през зимата. Тогава дебел сняг беше затрупал и затворил пътя до едно от планинските села, което е отдалечено на около 25 километра от близкия град. - Вече не си спомням детайлите.

Пада много сняг, който затрупва селото и напълно ги откъсва от света.
Млада жена започва тежко раждане – съпругът се опитва да пробива път към града и звъни за помощ. Пожарникарите тръгват и два часа пробиват път, накрая го правят буквално с лопати и с голи ръце. - Пробиват преспите и качват родилката в пожарната, и успяват да я закарат в болницата, за да роди там.

Разказвам тези две случки, защото мисля, че е много важно по често да си припомняме тези мигове, за да бъдем по-съпричастни и по-подготвени, защото взаимопомощта дава допълнителни сили за живот.

Поздравявам с българска музика всички шофьори, които вчера бяха преди нас на този разклон на Околовръстното, също всички съпричастни с тази или други такива добри случки:
Силвия Кацарова - Топъл дъжд (2017)
    https://www.youtube.com/watch?v=7HzfKO0_Ssc
Mary Boys Band - Непознати улици
    https://www.youtube.com/watch?v=8ywb4ii7fJM
Тоника СВ - Все ни пречи нещо - Черен Петър
    https://www.youtube.com/watch?v=iQFwbxihRzA
Любо Киров – Мога
    https://www.youtube.com/watch?v=hUJbtj1CWjg
Дилмано, Дилберо
    https://www.youtube.com/watch?v=UfX83DynKt8
Дунавско хоро (от Дико Илиев)
    https://www.youtube.com/watch?v=HqYofkIhFs0
Концерт на вокална група „Радиодеца“
    https://www.youtube.com/watch?v=3_sFji6sjps

Кой те пита за да си разказваш личния живот тук
Толкова е елементарно невъзпитано и жалко

Толкова "елементарен невъзпитан и жалък" е живота ми - харесвам си го точно такъв какъвто е.

troina,
Ако не ти харесва блогът ми - не го посещавай.

Подобни чувства на възхита от човечността на шофьорите ме връхлетяха и мен в сходна ситуация пред Ректората на СУ преди години. Между паметника на Левски и Ректората беше наблъскано плътно с коли и всеки изнервен, никой не отстъпва предимство, изморени и агресивни. Линейката идваше с включени сирени откъм паметника и колкото и да е невероятно нито за секунда не спря, движеше се бавно, но се движеше, а пред нея стената от коли се разтваряше като Червено море пред Мойсей. Незабравима гледка, хваща те за гърлото и вдъхва оптимизъм!:)

за публикацията!Такива спонтанни прояви на взаимопомощ също ме впечатляват и радват!Необходимо е да запазим надежда и вяра в човещината ни! Хубав ден!

"колкото и да е невероятно нито за секунда не спря, движеше се бавно, но се движеше, а пред нея стената от коли се разтваряше като Червено море пред Мойсей. Незабравима гледка, хваща те за гърлото и вдъхва оптимизъм!:)"

Благодаря.

"Човекът е човек, когато е на път"
Това е повече от фраза - извървеният път винаги оставят следа.
Пътят на човека е вътре в нас - във всяка от човешките ни постъпки. :)