В мъглата на времето
остават
неясни спомени...,
тишината
след последно
сбогом...,
стъпките
на дързостта
ранила сърцата...,
целувките
на любовта
докоснала душите...
В покоя на безкрая
изчезват
хилядите обещания,
горещото очакване,
и трепетът
на нощта...
Остава само
погледът горчив
на
есенна луна,
студът сънлив
на мрака,
дъждът в очите
на самотата...
Остават
неизречени въпроси
и разпилените листа
на
оголелите дървета...
И една
единствена
останала надежда
в праха на времето..

Къде са ръцете ти
да я намерят...
Къде е сърцето ти
да я стопли...
Къде са сълзите
ти да я полеят...
Къде е прошката
да й даде живот...

Живка Юрукова

Стихотворението ми харесва...Браво!...